Населени места в район “Нови Искър”

Едно от най-красивите села на територията на район “Нови Искър” е село Световрачене. Първите сведения за селото са от 1450 г. То било изградено в местността Зад църквище, в която имало

Света обител. В нея живеели двама братя, наричани врачове. Те лекували с извиращата в околността вода. Били канонизирани като Свети Врачове, от където дошло името на селото – Световрачене.

В началото на 19 век, заселниците изоставили местността Зад църквище и се установили до мястото на днешната железопътна гара. След едно от големите наводнения се преместило по на изток. Сред забележителностите на с. Световрачене е и тракийската могила.

с. Негован

От 1886г. до ден днешен, жителите на селото, славят името на Пресвета Богородица. Така че всяка година на 8 септември в църквата “Св. Николай Мирликийски” се сбира мало и голямо. Черкува се, след което започва събора.

Една от най-големите забележителности на Негован са останките от римска крепост и светилище, които датират от 240 година от н. е. Светилището е изградено в чест на римския император Гордиан III .

Върху една от плочите на светилището има надпис на старогръцки език. Той е вписан в националния регистър на древните надписи.

Днес на мястото на римското светилище е изграден параклис, носещ името на Света Богородица.

с. Балша

В праисторическа легенда се разказва, че Сифийската котловина била залята от езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша. По това време три сестри се омъжили в различни селища, които били кръстени на младите жени – Балша, Яна и Бояна.

Друга легенда разказва, че с. Балша носи името на местен болярин, който бил основния спомоществовател на църквата в селото и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат”.

Село Балша е родното място на големия български родолюбец Иван Денкоглу.

Първата обществена сграда в селото е училищната, построена през 1912 г.

На 1.5 км от селото се намира манастира “Св. Теодор Стратилат”

с. Войняговци

Сведения за селото черпим от историческите извори и изследвания, които по неоспорим начин доказват, че в праисторическо време е било населено от славяни. В това ще се убедим и от изследванията в областта на топономията: “Карпузов рът”, “Ръждавица”, “Голямата” и “Малката падина”.

Преди завладяването на тукашните земи от османските войски, край селото имало два манастира, които са били разрушени.

В с. Войняговци фолклористи са записали над 300 народни песни, в които народният гений е възпял хайдутите, бродили в горите, опасали селото като защитен пояс.

с. Доброславци

За възникването на с. Доброславци, сведенията са оскъдни. В записана местна легенда се казва, че първото име на селото е Пъшлево. Една циганка временно се установила в него. Изключително доброто гостоприемство на хората от селището, трогва сърцето й и тя го именува Доброславци, което ще рече, че жителите на селото занапред ще се славят с добро.

В друга легенда, етимологията на името се свързва със заселването на добровнишки търговец, който съградил ханче в селското землище.

За пръв път с. Доброславци се споменава в турски протоколни регистри на сифийските кадии от 16-19 век.

През 1875г. отец Велко Минков открива килийно училище в Доброславци, в което започват да се учат селските деца.

с. Житен

Първото заселване в землището на с. Житен е станало през 1712 г. в местността Гергьовски кръст. Селото е било наречено Могилка. По време на една от чумните епидемии, селото се затрило. Останал само родът на Глухчината, който се заселил между р.Блато и Крива река. Бързо се замогнал, а челядта му се умножила. Всички започнали да го наричат Житара.

Днес в с. Житен все още съществува Глухчина махала, в която живеят потомци на стария Глухчината или Житара.

Църквата Рождение Богородично в село Житен. Манастир от 13. век, опожарен по време на едно от турските безчинства през 1650 г., остава оброчище. Реставриран през 1880 г. като манастир Св. архангел Михаил, осветен храм през 1920 г. През 1935 г. построена камбанарията. През 1979 г. основно ремонтиран и обновен.

Изготвя се проект за неговото ново въздигане.

с. Кубратово

Първоначално селото е носело името Куманиче. Появилата се през 11 век чума, принуждава жителите да се заселят в Лозенската планина. И днес съществува местност, която се нарича “Куманичките кошари”. След около половин век, родствениците на първите куманичени се връщат в родната земя.

В началото на 15 век, селото се преименува в Кумандже, но в края на века и в 16 век продължава да носи първото си име Куманиче.

Интересен е фактът, че през 1859 – 1860 година жителите на селото събират средства, които предоставят на Софийската Света Митрополия за построяването на катедралния храм “Св. Неделя” в столицата.

В първата половина на 20 век, селото се преименува в Кубратово, име, което носи и до днес.

с. Кътина

Сведения за селото намираме в турските регистри от 1440г. В една легенда се разказва, че около първи век от новата ера, една юначна жена, довела своите съселяни по тукашните земи. Тя носела името Катина. Така че името на с. Кътина, произхожда от името на смелата Катина.

Християнските светилища, каменни кръстове и могили, ни навеждат на мисълта, че в землището на с. Кътина са живели хора, които са били изключително религиозни.

Най-голямата забележителност са Кътинските пирамиди, които представляват скални образования с причудливи форми.

с. Локорско

Според чешките археолози – братята Шкорпил, с. Локорско е съществувало в каменната епоха. В изследователския си труд “Могили”, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.

В една тракийска легенда, Локорско се разкрива като селище, което е разположено в най-слънчевата страна на планината. Така че от праисторическо време, Локорско се е сгушило в южния заслон на Стара планина.

с. Мировяне

Селото е именувано на местния чифликчия Яне Миров. Запазената тракийска надгробна могила ни навежда на мисълта, че тук са живели траки. Днес най-старатa сграда в Мировяне е църквата “Св. Троица”, съградена през 1871г. В селото има красив парк, спортно-информационен център и читалище.

Село Мировяне е родното място на футболния треньор Димитър Пенев.

с. Подгумер

В 5 век пр. н. е. в околностите на селото са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят столетия, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на софийско нахлуват племената: татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.

Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали “пришълци”. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.

Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерския манастир, в който често отсядъл дяконът Левски.

От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.

с. Чепинци

Първият писмен документ, от който черпим сведения за селото е от 1446 г. Село Чепинци е създадено в края на 12 и началото на 13 век. Тукашните жители са били вярващи християни, доказателство за това е съграденият от тях манастир “Три Светители”, в който е имало братство от 20 монаси. При едно от турските набези монасите избягали и се установили в манастира “Седемте престола”, намиращ се в Искърското дефиле.


Сподели статията в Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.
  • Svejo.net
  • Dao.bg
  • Piron.bg
  • Web-bg.com
  • Lubimi.com
  • Pipe.bg
  • Facebook
  • Google Bookmarks

Публикувайте коментар

Име и имейл са задължителни полета. Вашият имейл няма да бъде показван.

*

ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИ ИСКЪР!



WordPress SEO fine-tune by Meta SEO Pack from Poradnik Webmastera