Науката помага на ЕС да съхрани архитектурното си наследство

Знаете или кой е най-използваният в света материал в наши дни? До посещението ми в Лабораторията за строителни материали (ЛСМ) във Висшето политехническо училище в Лозана (Швейцария), и аз не знаех. Оказа се, че това е бетонът. Може би поради това, че се произвежда от срещащи се навсякъде по Земята елементи, както и поради постоянно увеличаващото се население на планетата, което постоянно има нужда от нови и нови жилища. “Освен това той е и лесен за използване – допълва проф.Карен Скривенер (на снимката долу), шеф на тази лаборатория – само прибавяш вода и разбъркваш. Крайният потребител може да го намери на съвсем достъпни цени и е със съвсем ниско въздействие върху околната среда, а направеното с бетон издържа векове”, допълва още тя.

Лабораторията за строителни материали в Политехниката на гр. Лозана отвън

Прогнозите на ООН сочат, през 2050 г. развиващите се страни ще имат нужда от повече от 6 млрд. тона цимент годишно, за разлика от сегашните 3 млрд. тона.

В лабораторията за строителни материали, ръководена от проф.Скривенер, освен сериозна научна и преподавателска работа, се осъществяват и изследвания и изпитания на практически всички строителни материали. Висококвалифициран екип от учени и докторанти под ръководството на проф. Скривенер извършват интензивни изследвания за по-нататъшното подобряване на най-използвания материал в света – бетона, както и на цимента.

Дейността на 15 млади учени и докторанти от тази лаборатория е фокусирана върху научното изследване на свойствата на циментовите материали и тяхната микроструктура.

Изучаването на микроструктурното моделиране дава възможност на изследователите на науката за циментите (да, има такава наука) да разберат и съответно подобрят различните видове циментови материали и техните приложения.

Екипът на проф.Карен Скривенер работи по различни научни проекти, които бяха представени пред журналисти от различни европейски страни, гостували неотдавна на Политехниката в гр.Лозана в рамките на проекта RELATE – един успешен опит за скъсяване на дистанцията между учени и журналисти, както и за по-доброто разбиране на научните достижения от обществото. Между тях беше и пишещият тези редове специален пратеник на интернет медията “Нови Искър онлайн” Валентин Тодоров.

Сред многото интересни научни проекти в ЛСМ, с които се запознах, един от тях – ROCARE, ме впечатли със заложената в него тясна връзка и взаимодействие между наука и бизнес. Докато у нас, по данни на Евростат за 2008 г., средната стойност на разходите за научна дейност е едва 0,49 % от БВП и едва 20 % от фирмите в България биха инвестирали в научна дейност, то реализацията на трансевропейския проект ROCARE (Roman Cements for Architectural Restoration) в лаборатории и научни центрове в 7 европейски страни, е чудесен пример за тясната връзка между научните изследвания и бизнеса, а неговата приложимост ще “облагодетелства” всички граждани на ЕС, защото той ще спомогне за реставрирането и съхраняването на архитектурното и историческо наследство на Европа.

Младият учен Кристоф Госелин изследва с микроскопа си парче римски цимент

ROCARE е съвместен проект, финансиран от ЕС в рамките на 7-та рамкова програма на ЕК, който си е поставил да цел за изследва и въведе на пазара един позабравен строителен продукт – т.нар. римски цимент.

Проектът е стартирал през месец септември 2009 г., и ще продължи 3 години (до месец август 2012 г.), а в него участват 14 партньори от 7 европейски страни – това са малки и средни частни фирми, индустриални компании, университети, както и обществени и частни изследователски институти, които са се обединили в каузата за преоткриването за строителството на т.нар. римски цимент с цел възстановяване и съхраняване на богатото историческо и архитектурно наследство на Стария континент.

Дългосрочната цел на партньорите в проекта, подкрепен финансово и от ЕК, е римският цимент да бъде въведен в експлоатация и използван като най-подходящ материал за реставриране и реновиране на фасадите на огромен брой исторически сгради в цяла Европа (и в България също), построени в различни архитектурни стилове през 19-ти и началото на 20-ти век, в периодите на бурно развитие на европейските градски райони.

Това е бил строителният материал, най-широко използван в европейското строителство през 19-ти и началото на 20-ти век за направата на фасадите и архитектурните декорации на сградите в повечето европейски градове. Този вид цимент може да се види и днес по фасадите на много сгради и постройки и в големите български градове – предимно в София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас и др.

ROCARE трябва да създаде условия за развитието и детайлното изследване на този позабравен строителен материал, както и неговото серийно производство и реализиране на европейския циментов пазар” – разказва Кристоф Госелин, млад учен от Лабораторията за строителни материали в Политехниката на град Лозана, докато подготвя за изследване с микроскоп малко парче римски цимент.

Ръководителят на лабораторията проф. Карен Скривенер

Основната задача на Кристоф е да изследва микроструктурата и свойствата на римския цимент. “Само когато познаваме добре този уникален материал, тогава ще можем да работим по оптимизиране на неговите качества и характеристики”, продължава Кристоф, показвайки ми как изглежда едно миниатюрно зрънце от цимента под мощния му микроскоп.

Кристоф Госелин и колегите му от другите 13 участващи в това начинание организации – фирми и изследователски центрове, работят активно по усъвършенстване на технологията за производство на римски цимент на едно високо конкурентно ниво. Бях впечатлен от енергията на този млад френски учен, който освен, че работи като част от този проект, извършва и изследвания на микроструктурата на различни циментови разтвори, с цел подобряване на техните характеристики. Това е нещо от което строителният бизнес живо се интересува.

В резултат от неговите и на колегите му от 7 европейски страни усилия ще бъде произведен един изключително иновативен и икономичен като стойност строителен продукт, чрез който Европа ще съумее да съхрани своето историческо и архитектурно наследство.

 

Валентин Тодоров

Лозана – София

снимки: авторът

 

Този репортаж е част от  европейския проект RELATЕ -  един успешен опит  да се постигне по-добро разбиране на научните постижения от обществото.


Сподели статията в Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.
  • Svejo.net
  • Dao.bg
  • Piron.bg
  • Web-bg.com
  • Lubimi.com
  • Pipe.bg
  • Facebook
  • Google Bookmarks

Коментари (3)

  1. [...] The article of Valentin Todorov has been published on the Bulgarian media named Novi Iskar online, a local, regional e-media, which is the most visited information web site in the town of Novi Iskar,  an integral part of the capital of Bulgaria. Click here for the extended version of the article. [...]

  2. Niki казва:

    Edin savet kum avtora na statiata – ako e vazmojno, po-chesto da ni zapoznavate s nauchnite postijenia po sveta, tai kato kakto vsichki znaem, tuk v Bulgaria sme si dosta izostanali, kato se ima predvid kolko goliam nauchen potenzial ima u nas, no niama uslovia za razvitie na naukata! Dano pone po tozi nachin da se integrirame po-barzo v Evropa!

  3. Gonzo казва:

    Interesno napisano… I dosta pouchitelno za tova kak naukata prosperira na Zapad, a ne kato v tazi smeshna darzhava…

Публикувайте коментар

Име и имейл са задължителни полета. Вашият имейл няма да бъде показван.

*

ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИ ИСКЪР!



WordPress SEO fine-tune by Meta SEO Pack from Poradnik Webmastera