“Отборът на надеждата” или как спортът променя човешки съдби

България спечели бронзовите медали на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., но българският национален отбор по футбол не е участвал на футболен Мондиал цели 14 години (последното му участие беше през 1998 г. във Франция).

Българският "Отбор на надеждата

През тази година обаче България за първи път от 14 години насам ще бъде представена на световно първенство по футбол – това ще се случи на десетия футболен Мондиал за бездомни хора (Homeless World Cup), който ще се проведе на „Площада на конституцията” в центъра на гр.Мексико Сити от 6 до 14 октомври 2012 г.

Това уникално по своя замисъл първенство се организира ежегодно (от 2003 г. насам) от международната фондация Homeless World Cup, подкрепяна от ООН, УЕФА и от фондация „Телмекс”.

В този световен футболен турнир с доста специфични правила могат да участват само представители на социално уязвими и дискриминирани групи в обществото, като например, бездомници (според дефиницията за бездомни хора на съответната страна), наркозависими хора и др.

Това могат да са както мъже, така и жени, навършили 16 години към датата на провеждане на първенството, които освен това трябва да отговарят на поне един от следните 4 критерия:

- да са бездомни в някакъв момент след 01.10.2011 г. (според дефиницията за бездомни хора на държавата, в която живеят);

- да осигуряват основния си доход събирайки хартия на улицата;

- да търсят политическо убежище, като към момента на провеждане на турнира са без положителен статут на политически бежанци или в миналото са търсили политическо убежище, но са получили статут на постоянно пребиваване след 1 октомври 2011 г.;

- през последните 12 календарни месеца да са провеждали лечение и/или рехабилитация на зависимост от наркотици или алкохол и да са били бездомни в някакъв момент през последните две години (след 1 октомври 2010 г.).

Според правилата на това световно първенство, националните футболни отбори на страните, участващи в Homeless World Cup, могат да бъдат съставени само от мъже, само от жени или да са смесени, като в тях трябва да са картотекирани общо 8 играчи.

Всички отбори трябва да бъдат представени на световното първенство за бездомни хора от пълен състав от 8 души, като на  терена обаче играят максимум 4 футболисти – трима полеви състезатели и един вратар. Останалите четирима играчи са резерви, като се прилагат повторни смени, без да се чака разрешение на съдията.

По време на турнира отборите играят 2 полувремена от по 7 минути всяко (с 1 минута пауза между тях), като мачовете са на малки вратички на игрище с размер от 22 м (дължина) х 16 м (ширина). Размерът на вратата също е специфичен – тя е широка 4 м и е висока 1,30 м, като дълбочината й е около 1 метър. Наказателното поле на състезателното игрище пък е кръг с радиус от 4 метра, а височината на мантинелата, опасваща терена е 1,10 м.

Последното издание на Homeless World Cup се състоя през август 2011 г. във френската столица Париж. В него взеха участие 64 национални състава – 48 мъжки и 16 женски национални отбора.

За тазгодишния юбилеен, десети поред футболен Мондиал за бездомни хора в Мексико сити са поканени рекорден брой национални отбори – 72, като 56 от тях са мъжки национални гарнитури, а 16 са женски национални отбори.

Сред тях за първи път ще бъде и българският национален отбор по футбол за бездомни хора, съставен изцяло от младежи от социално уязвими групи от обществото.

В България наричат този отбор още „Отбор на надеждата”.

България и Homeless World Cup

Как се стигна до българското  участие в Homeless World Cup в Мексико?

Това се случва благодарение на един млад бизнесмен от София – Виктор Кирков, който е управител на компанията Sports Management Bulgaria Ltd. През август 2011 г. ръководената от него фирма става официален партньор на базираната в Шотландия фондация Homeless World Cup за територията на България.

За популяризиране у нас на каузата на инициативата Homeless World Cup е привлечен  и най-успешният български футболен треньор Димитър Пенев, който е и най-добрият посланик за България на този благороден проект.

“Основната цел на международната инициатива Homeless World Cup  е дългосрочна – чрез футбола и чрез спорта като цяло, да бъде насърчена социалната интеграция в обществото на младежи без собствен дом или на крайно нуждаещи се хора от уязвими социални групи, които по една или друга причина са пренебрегнати, дискриминирани и отхвърлени от обществото”, казва пред уеб медията Нови Искър онлайн Виктор Кирков – представител за България на Homeless World Cup

Със сигурност спортът е най-подходящият инструмент за преодоляване на тази дискриминация и за успешно интегриране на тези младежи, които обществото е отхвърлило и им е поставило печата на аутсайдери.

Чрез този прекрасен футболен шампионат, бездомните и наркозависими младежи от различни страни, сред които и България, успяват да изградят у себе си спортни и човешки качества, като самодисциплина, целеустременост, жертвоготовност, самоконтрол, уважение и толерантност към другите. Чрез спорта те започват да мислят като един екип и да работят прекрасно един с друг, въпреки етническите и индивидуални различия, формират един сплотен отбор и създават много нови и истински приятелства.

Фондацията Homeless World Cup, подкрепяна от ООН, УЕФА и фондация „Телмекс” всяка година организира световно първенство за бездомни хора, а към момента над 100 000 бездомни хора (предимно младежи) в над 70 страни по света са се възползвали от дейностите на фондацията.

Ефектите от това са безпрецедентни. Над 70 % от футболистите-бездомници, участвали в Homeless World Cup, променят живота си към по-добро. Те изграждат самочувствие и мотивация за развитие, отхвърлят зависимостта от наркотиците и алкохола, получават работни места, жилище, образование, обучение, а голяма част от тях по-късно стават футболисти, треньори или социални работници. Футболът, като социален феномен, е помогнал те да се интегрират успешно в обществото на своята страна и да променят обществените нагласи към хората от малцинствата и от уязвимите социални групи.

Асен Станков е на 21 години и един от осемте селектирани футболисти на балгарския национален отбор за бездомници, ръководен от треньора Методи Здравков. Асен е бездомен доскоро младеж от ромски произход, който е отраснал сам и не познава майка си и баща си, до 18-та си година е живял само по социални домове. В момента работи като обикновен строителен работник в София и няма собствен дом – живее временно при познато семейство в София, има само основно образование. Преди време е живял сред различни хора – наркомани, крадци и др.

Проектът Homeless World Cup променя живота му. Разговаряме с него за участието му в българския национален отбор по футбол за бездомни хора, в който той е един от ключовите футболисти – играе дефанзивен халф.

“Не познавам родителите си, детството ми мина по социални домове. В миналото се движех в компанията на опасни хора – наркомани, престъпници, сводници и т.н., но аз успях да оцелея. С огромно желание се включих в този проект за бездомници и съм благодарен на треньора си Методи Здравков и на мениджъра Виктор Кирков, че ми гласуваха това доверие. Спортът промени наистина моя живот на този етап – станах по-дисциплиниран, самостоятелен и отговорен. Мога да работя с други хора, а освен това знам, че мога да разчитам на новите си и истински приятели. Гледам позитивно на живота и знам, че мога да успея със собствени сили да променя съдбата си. Спортът много ми помогна за това, надявам се на успешно класиране на първенството в Мексико.

Друг участник в “Отбора на надеждата” е Александър Пантов, който е на 25 години и играе в отбора като защитник. Той не познава баща си, а само майка си, с която обаче не поддържа никакви контакти  От 7 до 18-годишна възраст също е живял само по социални домове за изоставени деца, а откакто има работа си е наел самостоятелна стая в София. Работи като мебелен работник, има средно образование и през август 2012 г. ще кандидатства в един от университетите в София, за да продължи своето образование. Спортът също променя и неговите възгледи.

Александър също е имал лош старт в началото на своя живот, но има амбицията останалата част от живота му да премине по различен начин. Дисциплиниран и взискателен е към себе си и към другите. Разчита предимно на себе си, не на държавата. Вярва в доброто и обича безумно футбола.

“Участието ми в българския национален отбор по футбол за бездомни хора е най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега. Благодарение на футбола и на участието ми в този проект, мисля по-малко по-различен начин – усещам се като част от това общество, което сякаш ни е отхвърлило и в което има една скрита дискриминация към хората от малцинствата и към хората от уязвимите социални групи.

Надявам се да помогна със своето скромно лично участие, да бъде променено отношението на българското общество към младежите от малцинствата и към тези, израсли в социални домове без родители”, допълва Александър и се включва в поредната тренировка на отбора,  с който се надява да представи България успешно на финалите в Мексико сити.

“Отборът на надеждата” - българският национален отбор по футбол за бездомници с футболиста Валери Божинов (на долния ред, в средата)

Осемте момчета с трудна съдба от българския “Отбор на надеждата” засега играят пред празни трибуни, никой не ги разпознава по улиците и никой не иска автографи от тях. Т Те не са спортни звезди, но спортът завинаги е променил съдбите им. Самите те се надяват и българското общество да гледа вече по-позитивно на тях и на хора като тях след участието има на световното първенство по футбол за бездомни хора В Мексико.

Радостно е, че много български и чужди фирми гледат оптимистично на този отбор на надеждата и са протегнали ръка за помощ на отбора.

Две крупни компании с гръцко участие са основните спонсори на участието на българския национален отбор по футбол за бездомници на футболния Мондиал в Мексико сито – това е мобилния оператор Глобул, който е 100 % собственост на най-големия гръцки GSM оператор Космоте, и Еко България, която е част от Hellenic Petroleum Group – най-голямата търговска и индустриална група в Гърция.

Град Хания, о.Крит: футболът е повече от една игра

Как спортът и в частност футболът, променят стереотипите в съседната на България Гърция – нека да хвърлим един поглед на най-южния гръцки остров Крит, място, на което живеят много имигранти от десетки страни, както и хора от различни етнически и социални групи.

Аматьорски футболен отбор, състоящ се от имигранти и от местни жители, не е твърде често срещано явление в градовете на която и да е европейска страна. Във втория най-голям като население град на гръцкия остров Крит – град Хания,  обаче нещата са различни.

В този красив крайбрежен град на остров Крит учени, строителни работници и обикновени хора от града са обединили силите си с имигранти от различни страни в усилието си да победят расизма и да докажат на обществото, че всички ние сме равни като хора.

В град Хания вярват в ползите от т.нар.мултикултурализъм. Хората от този град, с които разговарях, смятат, че разликите, които уж ни разделят, не са нищо друго, освен една идеологическа фантазия, която част от обществото е приело за реалност.

В действителност, смятат местните жители, хората не се различават един от друг, независимо, че може да са с различен цвят на кожата, но това не ги прави по-различни от който е да е друг човек.

В град Хания се запознах с футболисти от местен аматьорски футболен клуб, съставен от имигранти от различни страни, живеещи в района на този град.

Отборът е сравнително нов и често играе приятелски срещи с тима на местни затворници. Срещите им протичат в изключително позитивна атмосфера – никой не се интересува от крайния резултат, от това кой е победител или кой е загубил…

Градът определено има нужда от такъв интернационален отбор – Хания определено е един мултикултурен град, в който повечето от местните са приятелски настроени към имигрантите. Но има и такива жители на Хания, които са на мнение, че имигрантите на остров Крит често прескачат границата на обществено приемливото поведение и понякога нарушават местните закони.

Икономическата криза в Гърция доведе до големи катаклизми на пазара на труда. Хания също не е подмината от тежката икономическа ситуация в страната.  Безработицата надхвърля 25 %, а все по-малко са свободните работни места.

Това е тежък процес, който засяга не само местните граждани, но и живеещите на остров Крит хиляди имигранти, само част от които са законни, а повечето са нелегални според гръцките имиграционни закони.

В района на града вече има регистрирани случаи на расистки и фашистки актове на малки изолирани групи от националисти, които обвиняват имигрантите на острова едва ли не за всички беди в страната.

Дори един неотдавнашен случай разтърси града – имигрант в гр.Хания беше пребит почти до смърт заради своя произход и цвят на кожата от млади националисти, и след серия от операции загуби единия си бъбрек. Подобни кървави инциденти на расова основа бяха рядкост за остров Крит, но за съжаление, в разгара на икономическата криза в Гърция се случват вече и тук, за щастие не толкова често…

Всъщност жителите на града често организират различни благотворителни инициативи, с които напълно отхвърлят дискриминацията спрямо различните групи имигранти на острова, и полагат усилия за тяхното успешно интегриране в обществото. Вече съвсем не е рядкост в град Хания частни лица, а и все повече фирми, да помагат с каквото могат за подпомагане на имигрантите в района на града.

Организират се безплатни социални кухни, търси се подходящ подслон за онези от тях, които са бездомни, а там където е възможно, им се съдейства и за намиране на работа, въпреки кризата в страната.

Местната неправителствена организация Steki Metanaston вече ежегодно организира различни прояви и събития в град против расизма и дискриминацията, в които участват значителна част от жителите на Хания. Част от тях са музикални и театрални спектакли, както и представяне на различни етнически кухни от страните, от които идват имигрантите на остров Крит.

Една важна част от усилията на обществеността в град Хания да преодолее негативните нагласи към имигрантите в града и района, и да се редуцира дискриминацията, е създаването и функционирането на един местен аматьорски футболен отбор, със смесен състав от имигранти и от местни жители, който е наречен Meikti Kosmou (Споделен свят).

Отборът често играе приятелски срещи с обединения тим на затворници от местния градски затвор в Хания.

Аматьорският футболен отбор от гр.Хания Meikti Kosmou, който е съставен от имигранти и от местни жители

Тимът Meikti Kosmou дори е участвал и на турнир в гръцкия град Патра, където е играл срещу отбори на бездомници от цяла Гърция, както и във футболен турнир в чужбина, където се е срещал с други аматьорски тимове на имигранти.

Въпреки ентусиазма на футболистите от този имигрантски отбор, те все още нямат спонсор или финансова подкрепа от местните общински власти в гр.Хания. Всичко, което им е необходимо, за да може клубът на функционира – футболни обувки, спортна екипировка, топки, анцузи др., са си го осигурили самите футболисти от състава. Функцията на треньор изпълнява един от тях, който за съвсем кратко е бил професионален футболист.

Момчетата от Meikti Kosmou  тренират два пъти седмично през зимата, и два до три пъти през лятото. Между тях има имигранти, които са напълно законни според имигрантските закони на Гърция, но има и такива, които нямат разрешение за пребиваване в Гърция, но пък парадоксалното е, че имат разрешително за работа в страната, плащат социални и пенсионни осигуровки, но държавата не им дава разрешение за престой…

Един от членовете на отбора е Али – вратарят на Meikti Kosmou.

Обича футбола и с удоволствие практикува този спорт в Хания, макар и като аматьор. Признава, че се е сблъсквал в града с различни расистки прояви, главно устни обиди и подхвърляния, но като цяло  Хания е приятелски настроен към хората с различна националност и произход. Али и съотборниците му от  Meikti Kosmou споделят, че спортът като цяло им е помогнал в голяма степен да се “аклиматизират” по-бързо на остров Крит и да установят едно по-близко и тясно сътрудничество с различните местни общности, които помагат на имигрантите на о.Крит и се борят срещу различните форми на расизъм.

Али признава, че за него наистина не е толкова важно, кой е победителят в един футболен мач – по-важна е атмосферата на терена, приятелското отношение към него и съотборниците му, от страна на хората, които играят срещу тях. “Спортът, тук, на остров Крит, е един от начините за нашата успешна интеграция като имигранти”, допълва още той.

Покрай заниманията си с футбол в имигрантския футболен клуб, Али си е намерил преди време и работа, въпреки, че към днешна дата, заради кризата, отново няма препитание. Други негови съотборници също са си намирали работа благодарение на една от организациите, която им помага в интеграцията – Steki Metanaston.

И въпреки, че досега тимът на Али няма записана победа в официален или приятелски мач, те трупат опит и не спират с тренировките…

“Отборът ни има бъдеще”, казва Али и се надява тимът му да има повече подкрепа от страна на община Хания.

На мачовете им винаги се събират стотици зрители, които ги подкрепят – средно посещаемостта е от порядъка на 400 до 500 зрители на мач.

Град Хания безспорно е един сполучлив пример за това как да бъдат успешно интегрирани имигрантите в местната общност.

С помощта на различни организации, на много частни лица от град Хания, както и на църквата в града, практически ежедневно в Хания функционират различни социални кухни за имигранти на остров Крит, които напоследък се посещават обаче и от все повече местни жители от града, поради задълбочилата се икономическа криза на острова и в страната.

Екипи от доброволци от града, в които участват и футболистите от аматьорския тим Meikti Kosmou, работят на доброволни начала и сервират в тези кухни за имигранти и за социално слаби местни жители, в различни точки на гр.Хания. Приблизително около 30 % от хранещите се безплатно в тези социални кухни в града, са местни жители от града, а около 70 % са имигранти от различни страни.

Освен, че работят като доброволци в тези кухни, почти всички футболисти от Meikti Kosmou, също се хранят там и оцеляват благодарение на тях. Имигрантите от Meikti Kosmou, които иначе напредват с изучаването на гръцки език, но не и с пълната си интеграция в гръцкото общество, таят надежда, че община Хания все пак ще ги подкрепи материално и морално, защото те съществуват в същия този град и живеят в същото това общество, пълноценна част от което биха искали да бъдат.

Valentin Todorov (Bulgaria)

Stylianos Papantonakis (Greece)

(The authors are grateful for the support of the MARS, a Joint Programme between the EU and its Fundamental Rights and Citizenship Programme, and the Council of Europe)

A short summary of this article in English can read HERE.


Сподели статията в Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.
  • Svejo.net
  • Dao.bg
  • Piron.bg
  • Web-bg.com
  • Lubimi.com
  • Pipe.bg
  • Facebook
  • Google Bookmarks

Публикувайте коментар

Име и имейл са задължителни полета. Вашият имейл няма да бъде показван.

*

ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВИ ИСКЪР!



WordPress SEO fine-tune by Meta SEO Pack from Poradnik Webmastera